Ганета Сагова

0
2550
прочитания

Главен редактор на списание „Осем“

Прадядо ми змеят

Валентин Стамов е като излязъл от друго време и друг свят – със суров и леко многозначителен поглед и дълга коса, хваната на опашка. И с енциклопедичните си интереси и опит – завършва икономика и журналистика, занимава се и с рисуване и поезия. Поколения фенове на безгласното изкуство го познават зад пианото в кино „Одеон“, почти всички такива ленти – повече от 600, в националната филмотека са озвучени от маестрото.

Бащата на Валентин – Кирил Стамов, бил също колоритен човек. Дори външно – едното му око било искрящо синьо, другото – чисто зелено. Нашата история Валентин слушал от баща си десетилетия – още докато бил съвсем малък, го забавлявали с разкази за змейове, за прадядото Добри, за магия и легенди… После Кирил продължил да допълва още и още случки, истории и подробности за змейовете. Детето Валентин расло с тях, постепенно станали неизменна част от живота му. Малко преди да почине, Кирил признал: „И да знаеш – не става дума за игра на въображението, а за истинска история, която се предава от баща на син.“

dog_samardjieva015

Всичко започнало в най-мистичната част от България – Странджа планина, откъдето произлиза родът на Стамови. Преди хилядолетия тежки катаклизми се изливали по нашата земя. Природата се разбунтувала срещу хората, бури и урагани унищожавали крехките постройки и избивали безпомощните човеци. Една неголяма група решила да се скрие в дебрите на земята.

Намерили не само спасението, ами и цял един нов свят, приличащ на изгубения рай. Стигнали до невероятни дълбини, изпъстрени с горещина от самото сърце на земята – до онези подземни пластове, където лавата вече се чувства като присъствие, температура, излъчване. Разкрили огромни кухини, които не може да си представи човек – цели километри дълги и широки стотици метри, пълни с реки и водопади.

Постепенно хората от долната земя свикнали да се справят в дълбините и на технологично ниво. Започнали да правят особени отражателни кристали, които да насочват нагоре светлината от лавата и да осветяват залите. Изобретили и осветителни тела от специалните смоли долу и от биомаса за горене. Създали свое, много различно от нашето познание, правели своите открития, писмености, своята цивилизация, своето общество. Имали собствена религия, вяра, духовност. Но столетията ги изменили не само технологично и интелектуално, а и биологически: външно и вътрешно дотолкова, че се превърнали в доста различни от хората същества. В змейове!

Не, не си представяйте онези подобни на дракони влечуги – това за Валентин е художествено украсен образ. Според него змейовете са хора като нас, но видоизменени от безбройните години, прекарани в земните недра. В историите, които Кирил Стамов завещал на сина си, змейовете векове останали долу в пещерите, далеч от нашия свят, защото вярвали, че това е единственият им шанс да оцелеят от катаклизмите навън.

Променил се из основи техният метаболизъм. Тъй като прекарвали доста време в подземните топли реки и води, костите им започнали да стават много меки и гъвкави и почти не можели да се счупят. Заплували почти като риби, а в телата им се увеличил сериозно стомашният обем. В резултат можели да погълнат голямо количество вода, за да повишат теглото си така, че да могат да ходят нормално. А щом им било нужно да са леки, имали механизъм бързо да изхвърлят водата, да плуват или да скачат светкавично по скалите с гъвкавата си костна структура.

Промените продължавали: мнозина получили по два органа – както имаме два бъбрека и два бели дроба, много от тях вече имали по две сърца, два черни дроба…

Радиоактивността от земните недра ги променила на клетъчно ниво и удължила живота им. За това помогнала и липсата на слънце, което да състарява и убива клетките. Попадайки на шанса, че са лишени от лъчите му, змейовете вече можели да живеят до 600-700 години. Кожата им ставала все по-бяла и по-бяла…

<<<предишна статияИна Май Джар
Следваща статия>>>Росица Георгиева
СПОДЕЛИ:

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here